СЕЛМИРА - споделеният опит, знание и добри практики

Зеленият начин на живот очевидно се превръща в мода. Това е и най-сигурният начин да добие по-голяма популярност, да се превърне във всекидневие. Какво трябва да правим, за да бъдем еко-модерни? Отговорът е много прост – гледай какво прави баба ти. За тези, чиито баби са още млади (и не-зелени), разказваме. Да сте виждали баба да изхвърля хартия? – Никога! Без да е екоактивистка, всяка баба на село дава най-малко 3 живота на парчето хартия. Вестниците първо се четат, разбира се, но после с тях се застилат щайги или се увиват яйца (които ще бъдат транспортирани до града). С хартия могат да бъдат засенчени южните прозорци през лятото или пък стъклата да бъдат изтрити до блясък (без препарати!) На хартия се редят ябълките и мушмулите в зимните стаи. Пак на хартия съхнат дребно нарязаната меродия или ароматните подправки. След като е омачкана и зацапана, хартията - била тя стари вестници или страници от стенен календар, се събира отново. Ще бъде използвана за подпалки за печката през зимата или за огъня на двора през лятото. Ще възразите – Даааа, ама на село! Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че градската ми баба беше още по-съвестна пазителка на хартията. Тя събираше всеки квадратен сантиметър листче, за да го използа да напише върху него я списък за пазаруване, я някакъв друг списък (тя беше отдадена на списъците!). Имаше специална торба за „вторични суровини”, в който хвърляше неизплозваемата хартия. За тези, които са престъпно млади и не знаят: Пунктовете „Вторични суровини” съществуваха в соц-времената. Имаше ги на много места. Пионерската организация ни задължаваше да събираме стара хартия и „да я предаваме в пункта”. Килограм хартия струваше дребни стотинки и трябваше бая да се потрудим, за да изкараме за две толумби и малка боза. В квартала ни имаше печатница и ако успеехме да идем там първи, ехааа! Но да се върна на баба ми. Именно тя ме научи да не изхвърлям хартията в общия боклук и да не мачкам бясно блоковия лист, когато нещо „не ми се е получило”, защото може да се изплозва и от другата страна. И да си направя собствена торба за стара хартия до бюрото, когато станах ученичка. Знаете колко късане на листове и преписване има, докато се научи човек да пише... А ти какво направи с досадните брошури от пощенската кутия?