СЕЛМИРА - споделеният опит, знание и добри практики

ОЦЕНКА НА АСИСТЕНТСКИТЕ УСЛУГИ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ – РЕЗЮМЕ

Настоящата оценка е проведена от екип на Центъра за независим живот – София в рамките на проекта „Кампания за лична помощ и човешки права на хората с увреждания”, финансиран от Фонда за подкрепа на неправителствени организации в България. Тя се фокусира върху асистентските услуги за хора с увреждания в България, които се предоставят на национално ниво през 2009 г. – две схеми за „личен асистент” и две за „социален асистент”. Оценката изследва тези схеми от гледна точка на социалния модел, независимия живот и живота в общността, използвайки за мерило шведския модел на личната помощ.

Основният извод от направения анализ е, че оценяваните схеми поставят потребителите с увреждания в пасивна, подчинена и зависима позиция. Това противоречи на главния принцип на личната помощ, според който потребителят трябва да бъде водещ във всички елементи на услугата. Заключението е, че оценяваните асистентски услуги не решават ефективно, а в някои случаи дори задълбочават проблемите на зависимостта и социалната изолация, с които се сблъскват хората с увреждания в България. Основната препоръка на оценката е да се разработи алтернативна национална политика на личната помощ, която да следва принципите на социалния модел, независимия живот и живота в общността. Тази политика трябва да ревизира множество от елементите на сега съществуващите асистентски услуги. Накратко, достъпът на хората с увреждания до лична помощ не трябва да се обвързва с техния процент намалена работоспособност или финансовото им състояние. Потребителите трябва да имат водеща роля във всички елементи от схемата – оценка на потребностите, подбор на асистентите, определяне на техния брой, работно време и задължения, контрол на тяхната работа и т. н. Освен това потребителите не трябва да заплащат за услугата, а възнаграждението за асистентския труд трябва да бъде конкурентно. Необходимо е да се осигури и допълнителна подкрепа за потребителите под формата на обучения, консултации и групи за взаимопомощ, която да ги овласти и да им помогне да поемат активна роля в управлението на своята лична помощ. Не на последно място, необходимо е постепенно преминаване към схема на „директни плащания”, при която на потребителите се предоставят финансови средства за закупуване на лична помощ, вместо услуги в натура.

За осигуряване на всички тези мерки е нужно приемането на закон за личната помощ и осигуряването на адекватни институционални механизми за неговото изпълнение. Водещата роля при администрирането, финансирането и регулирането на личната помощ за хората с увреждания в България трябва да бъде поета от Агенцията за хората с увреждания. Във връзка с това са необходими целенасочени усилия за повишаване на нейния административен, управленски и концептуален капацитет. Финансирането на личната помощ трябва да се осигурява от един централен държавен източник на национално ниво, а предоставянето й трябва да бъде децентрализирано. Политиката на личната помощ трябва да бъде обект на непрекъснат мониторинг, независима оценка и граждански контрол от страна на потребителите на лична помощ и техните организации. Изпълнението й трябва да бъде максимално прозрачно и съпътствано от мащабни информационни кампании за запознаване на широката общественост с нейните принципи и механизъм.